Всяка година около 15 милиона души по света получават инсулт - състояние,

Всяка година към 15 милиона души по света получават инсулт - положение, при което кръвта и кислородът не могат да доближат до мозъка.

Макар че инсултът е лечим, откривателите считат, че повече от две трети от оцелелитеще се нуждаят от рехабилитация, която според от потребностите на индивида може да включва речева, професионална и физическа терапия.

Предишни изследвания демонстрират, че физическите извършения след инсулт оферират няколко изгоди за здравето, в това число понижаване на риска от още един инсулт и възстановяване на цялостното възобновяване.

Според скорошно изследване повтарящите се едноминутни серии от високоинтензивни интервални тренировки (HIIT) са по-ефективни за възстановяване на аеробната кондиция след инсулт, в сравнение с обичайните умерени извършения.

Нивото на аеробна физическа валидност при хората с инсулт е ниско, като постоянно то е незадоволително за осъществяване на всекидневни действия като нанагорнище на стълби или бързо вървене. Освен това терапевтите могат да се двоумят дали да подтикват пациентите с инсулт към по-интензивни извършения, макар че проучванията демонстрират, че те са потребни. Настоящото проучване, оповестено в списание Stroke, хвърля светлина върху изгодите от HIIT при възобновяване след инсулт.

HIIT (High-Intensity Interval Training) е подготвителен способ, който съчетава високоинтензивни извършения с къси интервали на отмора или нискоинтензивна интензивност. Основната концепция е да се редуват къси, само че доста интензивни физически старания със също по този начин къси възстановителни интервали. Тази подготовка е известна с успеваемостта си при изгаряне на калории, възстановяване на сърдечно-съдовата устойчивост и увеличение на метаболизма.

Обикновено тренировката продължава сред 10 и 30 минути и включва разнородни извършения като спринтове, скачане на място, клекове, лицеви опори, велоергометър или даже плуване, написа Puls.bg.  За задачите на проучването учените са набрали 82 души, претърпели инсулт, които са били в интервала сред шест месеца и пет години след инсулта.

Участниците в изследването са били разпределени в групи на инцидентен принцип, като са били подложени на високоинтензивни интервални тренировки или на умерени извършения през три дни от седмицата в продължение на 12 седмици.

В края на изследването експертите откриват, че равнищата на кардиореспираторна кондиция (максималното количество О2, което човек може да поеме по време на тренировка) на участниците в групата HIIT са се подобрили два пъти повече от тези в групата с умерени извършения.

Освен това откривателите откриват, че подобрението остава над клинично значимите прагове в HIIT групата осем седмици след края на изследването, което не е същият случай при групата с умерени извършения.

Според учените постигнатата по-висока активност е основната разлика в резултатите. Чрез потреблението на интервален подготвителен формат, при който сериите от извършения с висока активност се редуват с възстановителни шпации с по-ниска активност, може да се реализиран изгодите от по-интензивните извършения без риск от несъразмерна отмалялост.